Къщата на Сабрина

-Мхм. Така е по забавно.

Рикудо се усмихна и се отпусна до нея.

-Рикудо защо си губиш времето с обикновенно момиче като мен.

Рикудо каза:

-"Еми ти щом си почти на 18 , скоро ще си жена , а и не си обикновенно ти си джинчуурики."

-Мда Бога на Илюзията.

Каза тихо Сабрина.

Рикудо каза:

-"Оо , значи си и богиня , още по добре!" хДД

-Всеки демон прави човека бог на нещо. Аз съм на илюзията, ниби е на смъртта а каку е на земята и т.н. освем Кюби и Моучюи те са най силните Кюби е кралят а Моучию предвожда войските на призрачната каменна армия. Но най страното е че никога не сме отивали в света на БОговете.

Рикудо каза:

-"Не ви и трябва , повярвай ми , щом хората могат да ви убиват толкова лесно , там ще ви е адски трудно оцеляването."

-Странно и Гоби ми го каза.

Рикудо каза:

-"Еми по добре го послушай , на земята ще ви е по добре."

САбрина го погледна и лекичко го целуна по устните.

Рикудо и отвърна.

Тя продължи.

Рикудо отвръщаше.

Сабрина го погледна и се усмихна.

-и все пак отвръщаш а не се отдръпваш.

Рикудо каза:

-"Еми приятнп ми е , пък и нямам причина да се отдръпвам."

Сабрина се усмихна и леко по леко почна пак да издивява.

Рикудо сложи ръка на челото на Сабрина след което затвори очи.

Сабрина го гледаше и не откъсваше поглед от него.

Рикудо свали ръката си и отвори очи след което също я погледна.

САбрина му хвана ръката и я сложи върху гърдите си за да усети пулса и.

-Рикудо трябва да знаеш още нещо за мен. С помощта на Гоби успях да направя сърцето си почти неактивно кажи ми ако усетиш нещо.

Рикудо погледна към ръката си и каза:

-"Той ще е трудно да осетя нещо през тези големи ... ъЪъ." хДДД

На Сабрина и се появи едно тикче и тя го погледна ядосано.

-Ах ти перверзник.

След което отнесе един шамар.

Рикудо се хвана за ударената буза и каза:

-"Какво казах?" хД

-Ало може и да не чета мисли ама се осещам.

Каза тя като се обърна на другата страна и се направи на разсърдена.